Автор: Пламен Кънчев

Децата навлизат в света на парите, водени от действията на възрастните. При това подходът и поведението на техните родители и близки към парите е от ключово значение. Ето защо предоставянето на възможности за изграждането на правилни навици при работата с парите при по-малките е от изключителна важност – още от момента на техния първи досег с тях.

Обичайно първите моменти, в които по-малките се сдобиват с някакви парични средства, са, когато близки на семейството, като баби и дядовци, предоставят някаква сума на детето по случай рождения му ден или по повод на друг семеен празник. В този момент основната идея на възрастните е да предоставят възможност на детето да си закупи с тези пари нещо, което силно желае, като по този начин да му покажат тяхната любов и загриженост. Ако детето е било подложено на ограничения и лишения в семейството и често на своите желания да придобие нещо е получавало отговор от типа „нямаме пари за това“ или „аз няма да ти купя това“, с голяма вероятност това дете ще използва парите за желаната покупка и така ще започне да изгражда един погрешен консуматорски навик да подхранва чувството си за удовлетвореност чрез харченето на пари за различни неща.

В днешно време е силно разпространена зависимостта, свързана с харченето на средства, която дори вече има наименование – „шопинг терапия“. Развитието на тази зависимост започва именно по указания по-горе начин – когато силното желание се свързва с нуждата от финанси, чрез които то да бъде задоволено. Причината за това е, че не се създава правилна връзка между наличието на парите и начина за тяхното придобиване, когато те са получени като награда или подарък във връзка с някакво събитие. Оттам идва и погрешното очакване от ранна възраст, че някой е длъжен да им дава пари или че те им се полагат поради привързаност или обич.

Това трудно се случва, когато в едно семейство не е имало проблем със задоволяване на потребности и правилно е било обсъждано желанието на детето да получи нещо точно сега. В такова семейство е по-вероятно да се започне с натрупването на спестявания от страна на детето, като понякога това е благодарение на примера, който родителите дават с поведението си. Често обаче такива спестявания просто биват натрупвани, без да имат някаква специфична функция или употреба. Това поставя началото на навик и вярване, че парите се натрупват с цел след време да се придобие нещо по-скъпо и по-голямо, което е по-необходимо. За съжаление при това парите отново служат за консуматорство, въпреки че харченето им не е свързано с мимолетна прищявка, а с нещо, което може да бъде наистина от полза и необходимост.

Всъщност заделянето на средства е полезен навик, който формира умението у по-малките за спестяване и натрупване, но без възможността тези средства да работят и да бъдат впрегнати в някакво направление, този навик не може да доведе до запознаването на децата с правилния начин за работа с парите.

Именно поради тази причина е от изключителна важност парите на децата да бъдат впрегнати в някакво начинание! Понякога това може да бъде дори малка част от устойчива инвестиция, в която възрастните имат участие, а в други случаи може да се създаде или да участват в някаква предприемаческа инициатива. Това би дало възможност на децата да усетят и осъзнаят процеса, чрез който се получават парите, а именно чрез предоставяне на полза и стойност към другите хора чрез свършване на работа и осъществяване на някаква ползотворна дейност.

Разбира се, в тези действия ключова роля играят уменията, които самите родители са развили в тази област, и начинът, по който те самите гледат на парите и възможностите за тяхното получаване. Повечето хора днес изпитват трудности с финансите и оттук е логично да се предположи, че затрудненията на родителите, липсата им на правилни разбирания и навици за работа с парите ще се предадат на по-малките, които се учат от тях.

Ето защо една от правилните стъпки е свързана с необходимостта самите родители да започнат работа по своя личен финансов план, който да ги подпомогне в изграждането на необходимите навици и умения. Така те биха разрешили редица финансови въпроси, а неотклонното му следване ще изгради в тях подходящите финансови навици, които успешно да предадат впоследствие и на своите деца.

Друг основен момент в изграждането на грешни навици при децата е предоставянето на джобни пари, които детето да използва за лични нужди покрай ходенето на училище. Обичайно идеята на джобните пари е да предостави възможност на детето да си осигури закупуването на храна, докато е на училище. Твърде често обаче тези пари отиват за купуването на глезотийки или употребата им по увреждащ здравето на детето начин. Това се случва било защото детето е подведено от своите връстници, или защото е грешно насочено към някоя нова придобивка под влияние на агресивните реклами вследствие на позволеното от родителя ежедневно гледане на телевизия.

Понякога джобните биват заделени настрани и потенциално минимална част от тях отива за разходи, свързани с тяхното предназначение. Това, от една страна, развива у децата умението да се лишават в името на нещо по-голямо и по-важно, но от друга страна, отново създава погрешното очакване, че парите им се полагат и могат да бъдат получавани незаслужено.

В тази връзка е много по-правилно да се създадат възможности детето да ги заслужи срещу извършването на определени действия и създаването на полезност, защото именно така ще бъде изградена адекватна връзка между наличието на пари и основните причини за тяхното получаване. Съответно ако е необходимо да се осигурят някакви джобни средства, то те трябва да бъдат предназначени единствено за постигане на тяхната специфична цел – например осигуряването на храна за училище, или вместо това – да бъдат заменени с предварително подготвена храна, като така нуждата от ежедневните джобни би отпаднала. В случая не пречи детето да разполага и с малка сума пари, която да му послужи при специфични екстремни ситуации, в които може да му се наложи да си вземе нещо, но не и да има ежедневен паричен поток, който да може да бъде неправилно използван по указания по-горе начин и потенциално да създаде погрешни очаквания и вярвания за истинската същност на парите.

В допълнение участието на семейството в общи настолни игри, които под някаква форма предоставят полезна информация за употребата на парите, като „Монополи“ или „Потоци пари“ и други подобни, може допълнително да внесе полезна информация по отношение на финансите. Когато това е придружено и с допълнително образование по темата, тази информация може да бъде по-правилно възприета от децата, тъй като често самите игри имат способността да насочват мисленето в една или друга конкретна посока. Тези игри обаче не дават цялостния поглед и правилното разбиране за финансите, каквито могат да се получат от качествената специализирана литература в тази сфера.

Една от изключително лесните и разбираеми книги, които биха могли да поставят правилното начало в разбирането за финансите при по-малките и могат да бъдат използвани още от 9–10-годишна възраст при децата, е книгата „Най-богатият човек във Вавилон“ на Джордж Клейсън. В нея правилното отношение и работа с парите е предоставено под формата на завладяващ исторически разказ и притчи, които значително по-лесно могат да бъдат възприети. При възрастните една от книгите, които най-добре описват правилата за работа с парите, е книгата „Парите или живота“ на Джо Домингес и Вики Робин, а книгата която може да подпомогне възрастните за това как правилно да предадат умението на децата да се изградят като завършени личности и да нямат бъдещи затруднения по отношение на парите, е книгата „Всичко наготово“ на Ричард Уотс. Всички тези книги могат да бъдат закупени от издателството на „Тогедър Академи“, като в YouTube канала на „Тогедър България“ могат да бъдат намерени още много обучителни видеа, някои от които са подходящи дори и за по-малките зрители.

Най-важните принципи, свързани с образоването на децата на правилните навици за работа с парите, са свързани с добрия личен пример, умението да се заделят средства, развитието на предприемчивост и постоянство, придобиването им вследствие на свършена работа и принос, както и жаждата за знания за тяхното правилно инвестиране, увеличение и управление.