На 12 юли 2015 бюджетната комисия не прие пенсионните промени на правителството. Депутатите от ГЕРБ, Реформаторския блок, БДЦ и АБВ го подкрепиха, но техните гласове не бяха достатъчни, тъй като ДПС и Патриотичният фронт се въздържаха, а от БСП гласуваха против и по този начин бе отхвърлена на първо четене.
Основните промени предвиждат вдигане на осигуровките с 2 пр.п., плавно повишаване на възрастта за пенсиониране на всички категории труд с между 1 и 3 месеца до достигане на 65 години за мъжете и жените. Предлага се да се въведе възраст за пенсиониране от 52 години и 10 месеца в сектор "Сигурност", след което ще расте с по 2 месеца на година до достигане на 55 години, и се дава право на избор за осигуряване само в НОИ, без вноски в частен фонд.
Отхвърлянето обаче е доказателство, че промените реално нямат толкова голяма подкрепа и дори коалиционни партньори в правителството не ги приемат. Това пък поражда съмнението дали ще бъде постигната една от основните цели, заложени от социалния министър Ивайло Калфин – промените да не бъдат пипани поне две десетилетия.
Алиосман Имамов (ДПС) заяви, че е "твърде претенциозно да се говори за реформа в пенсионната система". Според него представените промени са "смесица между леви и десни идеи" и елементите не са взаимосвързани. Точно противоположно е твърдението на правителството. Според Николай Николов всички промени са зависими една от друга и промяната на всеки параметър би променила драстично крайния резултат от промените.

Предложенията адресират основните цели на пенсионните промени – пенсиите да станат адекватни", смята Бисер Петков, управител на Националния осигурителен институт (НОИ). Депутатите от ДПС упрекнаха вносителите, че не са дали конкретна разбивка на финансовите ефекти от всяка промяна в КСО. Според Петков обаче такива са правени. "Най-голям ефект ще има вдигането на осигурителните вноски с 2 пр.п., което от 2018 г. ще носи допълнително 480 млн. лв. в бюджета на общественото осигуряване", обясни той. Разчетите показват, че през 2029 г. "дупката" в пенсионната система ще бъде свита до 0.9% от БВП, но след това отново ще започне да нараства заради негативните демографски и миграционни тенденции. Сега дефицитът в НОИ е 2.5% от БВП.